ПАРЕНТЕРАЛНО ХРАНЕНЕ В ИНТЕНЗИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ
Кристина Бучкова, Димитър Терзийски, Владимир Пенов*, Николай Петров
Катедра Анестезиология, Реанимация и Интензивно Лечение, ВМА – София
*Клиника по Чернодробно-Панкреатична и Трансплантационна Хирургия, ВМА – София
През последните 100 години се наблюдава значителен напредък в сферата на клиничното хранене, преди всичко за сметка на развитието на парентералното хранене. Индиректната калориметрия се наложи като златен стандарт за определяне на енергийните и нутритивни нужди. Парентералното хранене има редица усложнения, но ползата от него несъмнено надвишава рисковете при пациентите, които не толерират ентералното хранене. Редовната преоценка на нутритивния статус и мониторирането на пациентите са в основата на отвикването от парентералното хранене и започването на трофично ентерално хранене. Дозите на трите макронутриента (въглехидрати, белтъци и мазнини) се определят индивидуално, на базата на клиничното състояние на пациента. Парентералните разтвори се обогатяват с витамини и микроелементи с цел предотвратяване развитието на дефицити и адекватно осигуряване на метаболитните нужди. Успешното и адекватно парентерално хранене изисква активно участие от всеки член на реанимационния екип.